Пътят, или защо аз обичам да пътувам?

Написах заглавието и в първия момент реших, че е доста клиширано и претенциозно. После, след като се замислих, осъзнах, че колкото и да е клиширано, е самата истина. ЗАЩО аз обичам да пътувам? Бързия отговор, готино е – аз, колата, музиката, залеза в огледалата.

Със сигурност обаче има и по-дълъг отговор. Човекът пътува от самата зора на човечеството. Пътува за да намери по-добро място за живеене, пътува да открие нови места за ловуване, бяга от нещо, връща се към нещо, пътува за да види нещо, покорява мечтания връх, плава в непознати води, лети и достига други планети. Знам всичко това добре, но все пак, защо пътувам аз?

В началото мислех, че пътувам за да видя други държави, градове, музеи, паметници, забележителности и това сигурно е една част от отговора, но постепенно започнах да разбирам какво наистина харесвам в моите пътувания.

Харесва ми да наблюдавам хората, хората построили тези градове, хората чиито предци са създали архитектурните шедьоври и известните из целия свят произведения на изкуството. Харесва ми да седя в някое заведение и да гледам хората, лицата, жестовете, начина на общуване.

Харесвам миризмата на някои от градовете до които пътувам. Аз обожавам Италия и първото ми пътуване беше до Милано. Никога няма да забравя миризмата на този град когато слязох от автобуса. Аромат на сбъдната мечта, аромат на кафе от близката кафетерия, ароматът на спокойствие, завинаги запечатани в ума ми.

Влюбвам се в някои от градовете, както се случва със всички хора, които пътуват. Голямата ми слабост си остава Париж, град в който дори не исках да ходя, но обстоятелствата се стекоха така, че отидох и както казват хората, сърцето ми остана там.

Не харесвах морето, но през последните години, благодарение на пътуванията ми до Гърция, осъзнах, че здрача на залеза е красив не само в огледалата на колата.

Харесвам храната – една от най-хубавите “екстри” от пътуванията. Храната е преди всичко култура, отношение към живота, храната е изкуство. Храната говори универсален език, разбираем за всички.

Харесвам хотелите, не задължително скъпите, харесвам поддържаните стари хотели. В тези хотели има някакво “конституционно” спокойствие, отлежало с годините и хилядите клиенти. Тези хотели ми дават усещане за дом.

Харесвам да се разхождам привечер, когато всяко населено място притихва. Това време от около половин час ми дава безценно, приказно чувство.

Сигурен съм, че много от вас споделят всичко, което аз харесвам в пътуванията си. Това което кара всички ни да пътуваме е, предполагам, любопитство, усещане за приключение и…нещо което си е дълбоко в нас. Пътувайте колкото можете, когато можете, това не е състезание. Понякога една разходка до близкия град ви дава повече от десетдневна екскурзия до модна дестинация. Не подхождайте с предубеждение към държави и народи, идете и вижте, може пък предубеждението да се окаже любов от първо пътуване.

ПЪТУВАЙТЕ!